Инструментален факултет

КЛАВИРНА КАТЕДРА

История на катедра

Следването в НМА под ръководството на колегиума на Клавирната катедра се осъществява съобразно световните стандарти за съвременно обучение и развитие на пианисти-изпълнители.
Българското клавирно изкуство дължи много на своите първи пианисти педагози. Един от основателите на Частното музикално училище, чехът Хенрих Визнер, по-късно преподавател в Държавното музикално училище (създадено през 1912 г.) и професор в новооткритата през 1921 г. Музикална академия възпитава редица поколения пианисти в обич към музиката и живо отношение към ансамбловото музициране.

Академик Андрей Стоянов (завършил Виенската музикална академия) с многостранната си дейност набелязва насоките на българската клавирна педагогика и с право се счита за неин основоположник. За развитието на клавирното изкуство около 20-те години безспорен е приносът на проф. Иван Торчанов (възпитаник на Виенската музикална академия, специализирал при Л. Годовски), който чрез звуковите си търсения развива идеите за пианизма като изкуство.

По стечение на обстоятелствата българската клавирна школа израства под непосредственото влияние на елитните музикални центрове в Западна Европа и Русия и има историческия шанс да фокусира в себе си богатството на водещите световни школи.

През периода 1920-1950 година в Музикалната академия преподават редица концертиращи пианисти и педагози. Срещаме имената на вече световно известните пианисти и композитори Димитър Ненов и Панчо Владигеров.

Съставът на Катедрата по това време включва професорите: Тамара Янкова (ръководител на катедрата), Панка Пелишек, Жени Ковачева, Люба Енчева, Лили Атанасова, Мара Петкова, Мара Балсамова, Люба Обретенова (ръководител на катедрата), доцент Катя Казанджиева.

Мнозина от тях специализират в западноевропейски държави и са завършили реномирани музикални академии във Виена, Берлин, Париж, Милано, Прага при най-големите музиканти педагози на това време. Нека споменем имената на Л. Годовски, Й. Хофман, Л. Кройцер, К. Арау, Е. Фишер, Е. Петри, А. Корто, Ив. Лефебюр, М. Чампи и др.

Така опитът от западноевропейските клавирни школи дава своите плодове в България.

Към преподавателския състав се приобщават доц. Галунка Белчева и професорите Богомил Стършенов и Лиляна Антова.

След 50-те години започват тесните контакти на Клавирната катедра с руската клавирна школа. Трудовете на големите руски клавирни педагози Х. Нейгауз, А. Николаев, А. Алексеев, Г. Коган и редица други изследвания на клавирното изкуство хвърлят светлина върху съвременните насоки на педагогическата мисъл. Колосите на руската клавирна школа – Х. Нейгауз, Я. Флиер, Л. Оборин, Т. Николаева, В. Горностаева, Я. Милщейн, П. Серебряков, Д. Башкиров и др., стават учители на българските пианисти – бъдещи педагози.

Това са възпитаниците на московската школа професорите Константин Ганев (ръководител на катедрата), Джулия Ганева, Дора Лазарова (ръководител на катедрата), Снежана Барова. Присъединяват се и професорите Милена Моллова (специализирала при Е. Гилелс в Москва и Г. Агости в Италия), Николай Евров (специализирал при Х. Нейгауз в Москва) и Антон Диков (специализирал при Н. Буланже, Р. Казадесю и А. Рубинщайн в Париж).

През 60-те години развитието на клавирното ни изкуство, събрало опита на водещите европейски школи, както и на руската, творчески преосмислено като българска традиция, роди впечатляващите педагогически успехи на националната ни пианистична школа.

Най-убедителният атестат в тази насока е международното признание на постиженията й през последните шест десетилетия чрез огромен брой награди на нейни възпитаници от клавирни конкурси из целия свят.

Български пианисти печелят награди в най-големите международни конкурси: “Кралица Елизабета”, “Ван Клайбърн”, “П. И. Чайковски”, “Ф. Бузони”, “Р. Шуман”, “Й. С. Бах”, както и конкурсите в Лийдс, Монреал, Токио, Претория и десетки други.

Ръководител катедра

Проф. д-р Илия Чернаев
Изнасял е концерти в България, Полша, Гърция, Италия, Република Южна Африка, Австрия, Испания и Швейцария. Получава специална грамота от министерството на културата на Полша за Шопеновите си рецитали във Варшава през 1989 година.

Участвал е в ”Софийски музикални седмици”, ”Варненско лято”, ”Февруарски дни” – Русе, Европейски музикален фестивал – София, ”Пианисимо” - София и ”Лауреатски дни Катя Попова” – Плевен.

Клавирна катедра

Включените крупни произведения за пиано са със сложна проблематика и техническа трудност и стимулират развитието на широк арсенал от музикалнотехнически и изразни средства.
Катедрата осъществява програми за обучение в степените бакалавър, магистър и доктор. В учебната програма са представени всички музикални стилове и епохи - барок, класика, романтика, импресионизъм, музиката на ХХ и ХХI век с нейните многобройни течения, включително додекафония, сериална техника, алеаторика и др. Специално внимание се отделя и на българската музика.

През годините на своето развитие Клавирната катедра е оформила устойчиви естетически и педагогически критерии. Днес можем да говорим за изключително високото пианистично равнище на обучение в НМА “П. Владигеров”, създало плеяда пианисти, успешно концертиращи и преподаващи по света. Тези успехи, плод на художествената еволюция на катедрата, се дължат и на преподаващите днес в нея отлични педагози.

Специалности

Най-убедителният атестат на катедрата е международното признание на постиженията й през последните шест десетилетия чрез огромен брой награди на нейни възпитаници от клавирни конкурси из целия свят.
Инструментален факултет, Клавирна катедра

Чембало

Прочети повече
Инструментален факултет, Клавирна катедра

Пиано

Прочети повече
Инструментален факултет, Клавирна катедра

Орган

Прочети повече
Инструментален факултет, Клавирна катедра

Инструментална педагогика – пиано

Прочети повече
Инструментален факултет, Клавирна катедра

Акордеон

Прочети повече
Инструментален факултет, Клавирна катедра

Пиано

Прочети повече
Инструментален факултет, Клавирна катедра

Акордеон

Прочети повече

Информация за факултета

ИНСТРУМЕНТАЛЕН ФАКУЛТЕТ